Не е случайно, че предците на човека и самия човек се появавяват в Африка, а не в други земи. В Африка има богати находища на уран. Появата на човека е била вероятно в области с повишена естествена радиоктивност. Това е предизвиквало мутации. Онези които са били жизненоспособни са оцелели и дали началото на човешкия род. Радиацията и мутациите могат да обяснят липсата на свържащо звено, тъй като позволяват значителни изменения в организмите. Вероятно са предизкали хипертрофирането и развитието на мозъка, който се оказва добро приспособление за оцеляване,какато цяростното порастване на човека(сравненение с предците си човекът е по-висок и едър). Знаем че мутациите от радиация водят и до увеличаване на размерите на организмите, увеличаване на растежа.
Разбира се радиацията има вредни ефекти. Навярно не един от прадедите ни е загинал от нея, но оцелелите станали това, което сме ние днес.
Тази теория е популярна сред антрополозите, но не се възприема официално от еволюционистите. Те искат да представят еволюцията като закономерен процес и човека като венец на еволюцията, а не като рожба на външни фактори и случайности(подходяща комбинация от радиация и примати). Случайността и външният фактор радиацията е равностойна на божи пръст. За това твърдите детерминисти еволюционисти предпочитат да не се позовата на нея. Те предпочитат да работят с предопредолености - закономерности а с неопределеност и случайност. Така човекът се оказва каприз на природата, а не закономерният венец на еволюцията, както се опитват да го представят. 

..."от кал сме направени и на кал ще станем..."